Хаосът в Бенфика смля и Моуриньо

Този Бенфика е свикнал да "смила" треньори. И го прави винаги по един и същи начин. Обещава им проект, дава им непълен пъзел и когато парчетата не пасват, поставя под въпрос човека, който се опитва да го сглоби. Върху това разсъждава спортният коментатор Луиш Агилар пред A Bola:

Има клубове, които живеят от победи, и такива, които живеят от цикли. Бенфика през последните години сякаш се е обрекъл на междинно място, един вид чистилище, където надеждата се възражда всяко лято, само за да бъде бавно погълната до следващата зима.

Дискусията за бъдещето на Жозе Моуриньо не е нова. Всъщност тя се превърна почти в структурна, сякаш треньорът е просто поредната глава от повтарящ се разказ с малки вариации.

Преди него беше Рогер Шмидт. Преди него беше Бруно Лаже. И в двата случая въпросът никога не е бил само за треньора. Винаги е бил за това, което го заобикаля, за качеството на решенията, взети над него, за последователността на един проект, който сякаш се разпада при първия признак на разочарование или просто изглежда, че никога не съществува.

Този път обаче има утежняващо обстоятелство, което прави сценария по-тежък. Инвестицията. Повече от 130 милиона евро, похарчени за изграждането на отбор, който парадоксално изглежда по-слаб от предишния. Не става въпрос само за възприятие, а за пряко сравнение, почти жестоко в своята простота. Където имаше стабилност, сега има съмнение. Където имаше резултатност, сега има непостоянство.

Подмяната на ключови фигури разкрива повече от единична грешка. Тя излага на показ една провалена логика. Размяната на сигурност за потенциал може да бъде пресметнат риск. Размяната на доказана ефективност за повтаряща се несигурност е друго нещо. И Бенфика направи това твърде много пъти в един трансферен прозорец.

Проблемът не е само кой е дошъл. А какво е загубено без адекватна замяна. Усещането, че отборът е станал по-скъп и по-малко конкурентоспособен, е вид уравнение, което рядко завършва добре. В съвременния футбол харченето на много пари не е гаранция за успех, но лошото харчене почти винаги е гаранция за провал.

Зимният трансферен прозорец, който толкова често служи за корекция, тук послужи като усилвател на грешките. Повече инвестиции, по-малко възвръщаемост. Повече шум, по-малко решения. И насред всичко това, играчи, неспособни да се наложат, дори тези, които пристигнаха със статут или очаквания, както се случи с Рафа.

В този контекст се оценява Моуриньо. И тук анализът изисква известна интелектуална честност. Треньорът допусна някои грешки, има няколко спорни решения, търси и променя формулата много пъти. В избора, в моментите, в емоционалното управление на един сезон, който бързо стана нестабилен. Но свеждането на проблема до Моуриньо би било удобно и същевременно дълбоко погрешно.

Този Бенфика е свикнал да "смила" треньори. И го прави винаги по един и същи начин. Обещава им проект, дава им непълен пъзел и когато парчетата не пасват, поставя под въпрос човека, който се опитва да го сглоби.

За Руи Коща дилемата е ясна: да устои на изкушението да започне отначало или да се поддаде на натиска на среда, която изисква незабавни отговори. Неотдавнашната история предполага, че смяната на треньора е по-лесният път. Тя също така предполага, че е най-малко ефективният.

Задържането на Моуриньо не е просто спортно решение. То е стратегическо изявление. Означава да се приеме, че грешката не е само на пейката. Означава да се даде власт, но и да се поеме отговорност.

Всичко това налага различен трансферен пазар. Пазар, на който Бенфика ще трябва да бъде по-прагматичен, отколкото амбициозен, по-внимателен, отколкото екстравагантен. Продажба под инвестираното, да, е неизбежна, като се има предвид обезценяването на някои играчи, привлечени за суми между 20 и 27 милиона евро. И тук, от всички трансфери, само Дедич се спасява като единствения, който наистина добави качество на позицията, като беше най-евтиният от летния пазар (12 милиона евро).

Задължението да се реинвестира по-добре и неизбежността (още повече без класиране за Шампионската лига) да се използват бъдещи приходи, като сумата от аудиовизуалните права за два сезона, която е около 100 милиона евро. Всъщност, бягство напред без възможност за нова глава, ако отново се провали.